Telerik Academy

Как да станеш софтуерен инженер, ако не разполагаш с подходящо образование и опит

От: User Not Found | 29 юли 2013

Share your Telerik Software Academy storyПетър Иванов е на 33 години и работи като специалист логистика в спедиторска компания. Работата му е динамична, свързана с множество контакти и отговорности, но интересът към програмирането го кара да търси възможности за преквалификация. Научете как ученическият интерес на Петър към разработката на софтуер се събужда 15 години по-късно и го отвежда в Софтуерната академия на Телерик.

„Как и защо се озовах в Академията? За този отговор трябва да тръгна малко по-отдавна в моя живот. Интересът ми към програмирането се породи някъде към края на миналия век. Записах курс по HTML, но без компютър и достъп до интернет, този курс ми бе просто опознавателен. После си купих една дебела книга по C++ и се опитвах вечер след училище да пиша и осмислям код на лист хартия. Пак без компютър и място, откъдето да черпя информация за хилядите въпроси, които възникват, не след дълго се предадох. После по един или друг начин животът ме завъртя в други посоки и дейности.

Преди по-малко от година реших отново да се върна към тези си стремежи и да се науча да програмирам, а при добро стечение на обстоятелствата - да си намеря работа в сферата. Да, но за човек на възраст, без опит, умения и знания, както и без подходящо образование, това няма как да стане. Докато една вечер, търсейки уроци, с които да се обучавам сам, попаднах на страницата на Академията на Телерик. Набързо, нещо съвсем нормално в нашия динамичен свят, прегледах съдържанието и почти щях да затворя страницата, докато не попаднах на надпис за започване на нов сезон на програмата. Когато проверих, се оказа, че следващите два дни има приемни изпити за кандидатстване. Малко на шега, изпълнен със съмнения, реших да опитам. Подадох нужните документи същата вечер и след един ден се явих на изпит. Малко ми бе странно, че след дълги години работа отново се озовах на изпит. След това всичко се промени изведнъж.

Бях изкарал изпита и след седмица вече започваха лекциите. Бързо преподредих ежедневието си, за да мога да впиша посещаването на курсовете вечерно време. Лекциите започнаха и светът ми лека-полека започна да се променя. Не съм човек, който не е свикнал с динамиката, но в Академията, динамиката има други нива и измерения. Опознах друг тип хора в лицето на лекторите. Хора, които вдъхват ентусиазъм, увереност, оптимизъм и още куп положителни неща. Бързо дойде първият изпит – бях в зала с 250 човека и всеки се бореше за своето място. Не успях бързо да се адаптирам, загубвах много време и още куп неразбории, но някак си успях да го взема. После дойде следващият изпит. После следващата серия курсове и колелото ме завъртя. Колкото повече научавах, толкова повече нови неща исках да науча.

И ето ме тук. Пишейки тази история, отново преживях всички трепети, чувства и емоции от изминалите 9 месеца. След няколко отборни проекта, редицата домашни задачи, стотиците часове в слушане на лекции и тройно толкова в блъскане по клавиатурата във всякакви условия – определено не мога да позная себе си.

Какво е за мен Академията? Тя е мястото, където се загубих, бях тотално разбит и разпилян. Често на ръба на пълното физическо изтощение и отвъд него. Постоянно борещ се и гонещ срокове. Но тя е и мястото, където след това започнах да се сглобявам. Мястото, където намерих себе си.

На прага на започване на целодневното обучение знам, че моят път в Академията приключва, но времето прекарано там, остави своите незабравими спомени. Сега за мен остава да намеря своето място, където да прилагам и развивам научените знания и умения.

Тези, които участват в тази общност, в този свят, наречен Софтуерна академия на Телерик, знаят за какво говоря.

За тези, които тепърва се чудят дали да участват – направете го. Но бъдете готови да дадете всичко от себе си и отвъд тези граници. Не по-малко.“

Етикети: homepage-news, DNewsInternal